Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
30.09.2014 21:27 - Две маратонки, моля!
Автор: iliastamb Категория: Лични дневници   
Прочетен: 128 Коментари: 0 Гласове:
2



True story from today ...

София, магазин за спортни стоки в центъра ... Харесвам си маратонки ... Изложена е само едната, моя номер, все пак бързо пробвам – всичко е точно /даже не успяват да ме наобиколят досадни консултантки/ и супер доволен, с маратонка в ръка, победоносно се насочвам към касата, ще купувам ... Там продавачката ме поглежда сериозно и с тъжен тон ми съобщава, че точно този модел е единствен, продава се само тази маратонка в ръцете ми, другата липсвала...  Покупката обаче си струвала, понеже маратонката била доста готина ....

- ??????? ъъъъъъъъъъъъъъ, ??????????, ама как .............. смисъл??????!!!!! .............

- безкомпромисно утвърдителен поглед отсреща ....

Край!!! Вече петорно повече искам тази маратонка, но умножена по две .......... :(((((((((( В същото време се чудя къде съм попаднал и как е възможно да водя такъв разговор изобщо ...

За секундите, в които стоя с отворена уста и с очи на хикс, а продавачката ме гледа така, сякаш просто се колебая за цвета, усещам световната конспирация ... Неуверено поклащам глава в знак на „разбиране“ /????!!!!!?????/, но същевременно разочаровано побутвам маратонката, осъзнавайки, че явно не съм от достатъчно ексцентричните клиенти, за които са предназначени този вид продажби .. Чувствам се супер прецакан, че готините маратонки не се продават по две /минава ми през ума, че може да има и такъв вид колекционерство, но ........... нееееее, не е за мен!!!/ и че светът е ЕДНО гадно място, в което хубавите неща никога не са по ДВЕ!!!!! ............... и че ..................... и че .............


Разсъжденията ми биват прекъснати от избухналия смях на продавачката, която ме моли да й кажа, че не съм се хванал, били си две ........ Даже ми показа втората!

Стреснат и зачервен, но донякъде облекчен, се усмихвам тъпо, засрамено промърморвайки, че всъщност съм се хванал .... Нямам търпение да ми ги опакова и да изляза от магазина! Чувствам се не като блондин, ами направо като албинос!

Но, whatever, важното е, че имам две маратонки, не знаех, че човек може да се радва и на такова нещо ... :)





Гласувай:
2




Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: iliastamb
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1617
Постинги: 1
Коментари: 0
Гласове: 2
Архив
Календар
«  Април, 2024  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
2930